Защо правителствените „експерти“ винаги грешат за инфлацията?

Джером Пауъл ни дължи обяснение. Председателят на Федералния резерв тази седмица потвърди това, което инвеститорите вече бяха предположили: изненадващо постоянната инфлация разубеждава Фед да намали краткосрочния си лихвен процент веднага и може би толкова бързо, колкото се надяваше Уолстрийт. Това е правилното обаждане. Федералният резерв извърши най-лошата си грешка от 40 години, когато действаше твърде бавно, за да укроти инфлацията след пандемията. Неговият институционален авторитет – от който зависи много в системата на фиатни пари – сега зависи от успеха на г-н Пауъл в потискането на тази инфлация. Съвсем наскоро през декември, с инфлация на потребителските цени от около 4% и предпочитания от Фед процент на инфлация на разходите за лично потребление от около 3% (и без храна и енергия), служителите на централната банка сигнализираха, че са на път да достигнат най-малко три процента съкращения тази година. Федералният резерв вярва, че е настроил инфлацията на трайна плъзгаща се пътека към целта си от 2%. Централната банка вярва, че може да убеди пазарите да направят това, което искат, като телеграфира какво планира да направи Фед. Основният модел, известен като FRBUS, е дефектен. дълбоко погрешен. Той не отчита адекватно ефектите от фискалната политика, като 10 трилиона долара кумулативни разходи за дефицит от началото на 2020 г., представляващи субсидии и други разходи, напомпани от Конгреса и последващите администрации в икономиката. Моделът не е предвидил инфлационната експлозия на потреблението от онази епоха и вероятно е надценил (до голяма степен илюзорни) ползи от държавните разходи за инфраструктура за бъдеща производителност и икономически растеж. Моделът хронично не разбира пазара на труда и надценява ефекта от стегнатия пазар на труда върху инфлацията.